Книжовното богатство

В периода на многовековно съществуване в обителта е събрана уникална и изключително богата ръкописна, архивна, библиотечна и иконна сбирка. Тя включва в единно цяло около 1100 ръкописа (славянски, гръцки, молдо-влахийски и др.), над 1000 средновековни и предвъзрожденски грамоти и документи (български, гръцки, молдовлахийски, османски и руски), огромен архив от Възраждането и следосвобожденската епоха (над 100 000 архивни единици), както и над 30 000 книги, от които стотици редки старопечатни издания, които не са налични в нито една българска библиотека. Преносимите икони са над 1000.
Ако запазените по-ранни книжовни паметници в манастира са предимно с богослужебен характер, от по-късните периоди са достигнали и исторически съчинения като Хрониката на византийския историк Йоан Зонара в славянски превод от 1433 г. В годините, когато на Балканите вече трайно се е установила османската власт, цялата Света Гора, в частност и Зографската света обител, се превръщат в хранилища на историята на балканските народи. През 1762 г. в Зографския манастир преподобни Паисий Хилендарски завършва своята работа по “История славянобългарска”, чиято чернова и до днес се пази в библиотеката на светата обител. Паисиевата “История” не е единственият опит да се опише българската история. Изпод перото на неизвестен зографски монах е излязла и “История вкратце о болгарословенском народе”, позната и като “Зографска българска история”, достигнала до нас по препис на монах Яков от 1785 г.
Днес са налични малко повече от десет оригинални документа, излезли от канцеларията на средновековните български владетели. Три от тях се намират в архивите на Света Гора: хрисовулът на цар Иван Александър от 1342 г. и Витошката грамота на цар Иван Шишман (в Зографската света обител), и Ватопедската грамота на цар Иван Асен II (в манастира Ватопед). Освен тях в зографския архив има още няколко други средновековни славянски грамоти преводи на гръцки документи или по-късни компилации от стари манастирски документи (Калиманова грамота и Сводна грамота). Над 60 са византийските документи, сред тях множество издадени от византийските императори и цариградските патриарси, отнасящи се до средновековното балканско минало. 
Запазените днес книжовни паметници не дават пълна представа за някогашното състояние на манастирския архив и библиотека. Част от ръкописите били унищожени или загубени още през Средновековието или по време на османската власт. В житието на светите двадесет и шест Зографски мъченици се казва, че „в кулата и църквата изгоряха съвсем заедно със 193 книги, с църковната утвар и златните епитрахили, с многоцветните завеси и всички църковни съсъди, които бяха останали от благочестивите и приснопаметни царе - именно от свети цар Петър, от великия Йоан Асен (II) и от Симеон.” Друга част от зографски паметници днес по стечение на историческите обстоятелства се намират извън манастира. Един от тях е Зографското глаголическо евангелие (X в.), което днес се намира в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.

Съставител на текста: Георги Митов