Нападението на латините

През 1275 г. обновеният от Иван Асен манастир бил нападнат от латинците, които дошли, за да принудят атонските монаси да признаят сключената от император Михаил VIII Палеолог Лионска уния (1274 г.) и да признаят върховенството на римския папа. Защитавайки православната вяра, зографските монаси се обявили против унията. В манастирската кула, където се скрили от латините, двадесет и двама монаси и четирима миряни намерили мъченическата си смърт на 10 октомври 1275 г. 

Съвсем скоро след това светата обител се възстановила и укрепила, ползвайки се с щедрата подкрепа на византийските василевси и на българските царе. Още през 1289 г. византийският император Андроник II Палеолог потвърдил с хрисовул всички стари права и владения на манастира. През 1342 г. цар Иван Александър дарил на Зограф много имоти, чрез които манастирът се снабдявал с необходимото за земния живот. В края на XIV в. се усилват връзките и книжовните контакти с българските земи и особено със столицата Търново. По това време на Света Гора се подвизавали бъдещите български патриарси Теодосий Търновски и патриарх Евтимий.

Съставител на текста: Георги Митов