Основаване на манастира

Зографският манастир води началото си около периода в края на IX и началото на X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според преданието той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иоан Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв велик светец като преподобни Иоан Рилски.

Когато обителта била основана, монасите не знаели кого от светиите да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се уединили на гореща молитва, като призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на свети Георги. Поради чудотворното „изографисване“ на иконата и манастирът е наречен Зограф.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир (Фануилската света обител), нападнат от араби, образът на свети Георги от иконата на иконостаса изчезнал ненадейно. Тогава монасите чули глас от небето, който им казвал, че великомъченикът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона, и до днес се съхранява в съборната църква.