През XIX век

В началото на XIX в. манастирът преживява трудни времена. След избухването на гръцкото въстание (1821 г.) на Атонския полуостров се разположили турски войски, които вършели безчинства. Благодарение на дейността на архим. Анатолий Зографски светата обител успяла да се възстанови. През 1849 г. манастирът става отново общежителен, след като за известен период в рамките на османското владичество е бил идиоритмичен. Към края на XVIII в. се увеличава манастирското братство, а с това възниква нуждата от построяването на по-голям главен манастирски храм, което става през 1801 г. Към средата на века към манастира възниква училище, а с манастирска помощ, както и със съдействието на Васил Априлов и Николай Палаузов, много българчета били изпратени да се изучат в Русия. 

Макар и намиращ се на далечния Атонски полуостров, манастирът винаги поддържа жива връзка с вярващите от света. Бил е облагодетелстван от българските царе, византийските императори, молдовските воеводи, както и от вярващия народ. В замяна на това сам той е облагодетелствал всички тях със светлината на Христовата истина и благодат, с молитвено застъпничество и с християнска просвета, която се разпростира по целите Балкани и отвъд тях.

Съставител на текста: Георги Митов