При цар Иван Асен II

През вековете манастирското братство се увеличава, а манастирът укрепва. На базата на най-стария документ, пазен в манастирския архив - договор за продажба на земя (980 г.), може да се предположи докъде са се разраснали границите на манастирското землище, както и това, че монашеската обител вече се е ползвала със статут на самостоятелен манастир. 

След като българските войски победили епирския владетел Теодор Комнин при Клокотница (9 март 1230 г.), голяма част от земите в областта на Халкидическия полуостров, където е разположен и Атон, минали под властта на българския цар Иван Асен II. Българският владетел посетил светата Атонска планина и щедро обдарил атонските манастири, като издал грамоти, с които препотвърдил техните привилегии. Днес в архива на манастира Ватопед се съхранява дарствената грамота, която Иван Асен е дал на обителта. Подобен документ бил даден и на Зографския манастир. Грамотата не е запазена, но е съхранен златен печат с изображение на владетеля. Също така в ранен препис на житието на светите двайсет и шест мъченици се споменава, че кулата, в която те изгоряли, била построена от същия могъщ владетел. Манастирската традиция е запазила спомена за направените от него благодеяния, а ликът му е изобразен наред с другите ктитори на Зографския манастир във външния притвор на съборния храм.

Съставител на текста: Георги Митов