Чудотворни икони

Фануилска икона на свети Георги Победоносец
В известните досега писмени свидетелства тази икона се споменава за първи път в едно руско описание на Света Гора, съставено между 1489 и 1543 г. Стефан Светогорец разказва за нея, че отначало се намирала в една манастирска църква в палестинското село Фануил, недалеч от град Лида, но след арабското завоевание на Палестина образът ѝ по необясним начин изчезнал от дъската, върху която била нарисувана. Свети Георги се явил на игумена на манастира и му обяснил, че е потърсил убежище на Света Гора. Монастите вкупом се отправили на поклонение там и щом стигнали в Зографския манастир, видели в тамошната църква иконата, която чудодейно се изписала при основаването на този манастир и разпознали в нея напусналия ги свети образ. 
Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 година.” 

Аравийска икона на свети Георги Победоносец
Тази икона се споменава за първи път в бележка, оставена от преподобни Пимен Зографски в края на една преписана от него през 1618 г. богослужебна книга. Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света Гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца [мъченика] Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби Божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга [манастирския поменик] за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.“ 

Молдовска икона на свети Георги Победоносец
Тази икона е спомената за първи път в едно руско описание на Света гора от 1663 г. Пазен в манастира ръкопис от XVIII в. разказва за нея (в превод на съвременен език): "Третата икона на свети великомъченик Георги бе пренесена в манастира по следния начин: Молдовлахийският войвода Стефан (станал впоследствие ктитор на обителта) водеше чести войни с турците. Веднъж безчислено множество турски войници се отправи против него и искаше да го унищожи напълно. При вида на такова множество той, като всеки човек, се разколеба и побоя, [после] с угрижено към Господа сърце опечален заспа. И в този печалносърдечен сън му се яви свети великомъченик Георги и му рече: „Имай смелост с Господа и не се ужасявай от това множество, а на сутринта събери полковете си и с тържествен тръбен зов ги отправи срещу Христовите врагове. Сега узнаваш помагащата ти винаги Божия сила. Пратен съм да ти покажа кой е Побеждаващият и Неговата действаща в теб велика сила, и да ти помогна в тази битка. А ти обнови моя дом, запустелия манастир именуван Зограф, който е на Света Гора Атонска и прати там моята икона, която имаш при себе си.“ Щом стана от сън и премисли видяното, войводата ни най-малко не се усъмни в Божията милост, а събра полковете си, с тръбен зов нападна неприятелите и докрай ги изтреби. Докато побеждаваха и посичаха, свети великомъченик Георги, както много от достойните се сподобиха да видят, вървеше пред войската му. Благодарен за помощта на светия победоносец Георги, войводата Стефан веднага прати на Света Гора един свой почитан сановник и му връчи за пренасяне тази света икона, давайки заповед споменатата обител да бъде обновена из основи, а светата икона да бъде положена в нея. И заповяданото се изпълни. Стефан, наричан Велики и Добри, стана войвода в 1456 година и се престави в Господа през 1504." 
Върху обкова на иконата има църковнославянски надпис, който в превод гласи: "С благословията на негово високопреосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санкпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на архимандрит Анатолий, който в 1838 година бе епитроп [настоятел] на настоящия ставропигиален Атоно-Зографски манастир и на вселенския патриаршески престол, този обков се направи в С. Петербург за настоящата чудотворна икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се през 1484 година на молдавския войвода Стефан Велики, който впоследствие възобновил настоящата Зографска света обител." 

Икона на Света Богородица „Предизвестителка“

Тази икона е свързана с мъченическия подвиг на светите 26 Зографски преподобномъченици през 1276 г. След сключването на Лионската уния между папата и византийския император светогорските отци ревностно се противопоставили на този беззаконен акт. Затова към Света Гора тръгват наказателни отряди от папски воини с цел да обърнат непокорните монаси към желаното съединение. В една Зографска килия в местността „Херово“, на около половин час път от манастира, по това време живеел добродетелен старец, който всеки ден четял акатист пред една икона на Божията Майка. Веднъж по време на това моление старецът чул от иконата гласа на Света Богородица, който му наредил веднага да слезе в манастира и да предупреди отците там, че наближават враговете на нейния Син. Затова който се бои от предстоящите мъчения, нека се скрие в гората, а който желае, нека се приготви към подвиг за вярата си. Старецът веднага послушал нареждането и побързал към манастира. Когато стигнал пред него, видял, че иконата го очаква там, стоейки на входа на манастира. Старецът разказал всичко на игумена и братята, и посочил иконата, която сама дошла преди него, за да подкрепи с присъствието си подвига на монасите. Тогава 22 отци начело с игумена Тома и 4 миряни решили да дочакат идването на латиномъдрените нашественици, като влязли в манастирската кула и взели със себе си и иконата. Латинците дошли, но не успели да склонят монасите да участват в обща молитва с тях и да се присъединят към унията. Тогава папските представители запалили огън около кулата и тя изгоряла заедно със светите мъченици в нея. След като останалите монаси се върнали и започнали да възстановяват опожарената обител, намерили иконата почти незасегната от огъня.

Днес тя се съхранява в Успенския храм на манастира. През последните векове с тази икона братята правят литийно шествие, когато възникне пожар и многократно Божията Майка помага по чудотворен начин за потушаването на пламъците и съхраняване на светата обител.

Света Богородица „Услишителница“
Това е стенописен образ в олтарната част на главната манастирска църква, чрез който навремето Божията Майка проговорила на свети Козма Зографски. На три пъти досега олтарът е разширяван, но поради ценността на стенописа тази част не е изменяна. Свети Козма е бил клисар в манастира, палел е кандилата и всеки ден сърдечно със сълзи на очи се молел пред иконата. Неочаквано един ден по време на молитва пред тази икона Светецът чува как Пресвета Богородица пита: „Сине и Боже Мой, какво да направи този монах, за да се спаси? 
- Нека се уедини в пещера и безмълства!“.

„Пресвета Богородица Заклана“ 
Според преданието на Зографския игумен Климент и на отец Гавриил от Ватопедския манастир, през 1821 г. един турчин от манастирската охрана влязъл в съборния храм и посякъл с ятагана си иконата на „Пресвета Богородица“. От мястото, където иконата била порязана по лицето на Божията Майка, потекла кръв. Мястото е видимо и до днес. Турчинът се уплашил и побягнал, но щом излязъл от манастира, умрял. Неговите другари отказали да го погребат, уплашени от стореното.

Кипърска икона на Успение Богородично
В наше време Успенският храм се сдоби с още едно съкровище, свидетелство за Божията милост към нас. Това е иконата на Успението на Света Богородица, донесена по чудотворен начин на своето място. Тя е дарение от благочестивия кипърски християнин Стельос Хаджихараламбу, както това е означено на малката метална пластина върху иконата. По даден обет той поръчва иконата на зограф в Кипър и я донася на Света Гора. По пътя към нашия манастир го среща сам свети Георги на кон, взема иконата и я занася в църквата.